Ода за хип хопа

Все още помня моментът, в който те видях,

погледнах, чух те, сърцето спря за миг и онемях...

Не мога с думи да опиша какво почувствах аз тогава,

толкова бе силно, че завинаги таз любов с мен остава.

Подобно нещо в наши дни не може и да ми се случи.

С огромно умиление си спомням как ни се получи.

Ти беше млад, незрял, красив, най-здрав и прав,

приличахме си по всичко и по външност, и по нрав,

кристално чисти и наивни бяхме и двамата,

влюбени и романтички лежейки на поляната,

обещавахме си и се гледахме в очите,

преплитахме се и заедно чертаехме мечтите.

Срещнахме се когато го очаквахме най-малко,

добре че не се разминахме, щеше да е жалко.

Тази най-истинска красива любов ако бяхме подминали,

щяхме до ден днешен да се питаме защо сме възникнали.

Почти тридесет години не сме си втръснали любима,

ох благодаря на Господ, че си истинска и че те има!

Благодаря на теб за малките неща, които правиш за мен,

те ми дават всичко мила, те осмислят всеки мой ден.

Това че срещнахме се в невинно детство,

превърна целият живот във вълшебство.

Ще съм ти верен аз до гроб кълна се моя мила,

ти представа нямаш че ми вдъхваш зверска сила,

дори другите да не са готови да ни разберат,

съм сигурен че някой ден около нас ще се съберат,

ще видят истинската твоя красота,

а ти ще гледаш гордо с висота.

Ти си несравнима и всеки ден ме изненадваш,

и когато мисля няма, пак ще ме зарадваш...

За миг забравя ли защо се влюбих в теб преди години,

ти ще вдъхновиш и глухия, напомняйки какво обедини ни...

Няма друга като теб така върховна и гальовна,

такава силна, винаги добра, грижовна и духовна,

В теб не виждам никакви недостатъци,

макар че сме преминали и негладки участъци.

Ти винаги си успявала да се пребориш в всичко,

докато аз те следвам и се превърнах в чичко.

Не съм онова момче, което в теб се влюби необятно,

но с тази сила все тъй обичам те невероятно,

ще бъда винаги до теб - в добро и в лошо, обещавам,

всеки ден ще продължавам да те уважавам,

с всяка изминала минута ще те опознавам

и все така ще ти се възхищавам,

няма музика да слушам друга,

Хип Хоп – ти си моята съпруга!

Стихове за него

Винаги съм знаела, че някой ден ще те срещна,
надявала съм се че ще видя и позная теб,
но не съм очаквала че чак така ще трепна,
че любовта способна е да промени изцяло моя мироглед.

Реален ли си? Как да разбера това наистина?
Или те материализирах аз изпълнена с мечти?
Кажи ми, че не си история от мен измислена,
че и твоето сърце в ритъм с моето тупти.

Толкова въпроси имам - да ти ги задам ли?
Толкова прегръдки имам - да ти ги дам ли?
Толкова целувки имам - да те изям ли?
Толкова те чаках - сега къде си, там ли?

Защо си там все още, питам аз,
от да повтарям ще остана аз без глас,
толкова мечтаех да си тук до мен сега,
намерих те, обикнах те и пак тъга...

Нещото, което най-силно на света желая,
чувството, таящо в мен да мога да призная,
искам да изкрещя пред всички за любовта си,
но винаги опитвайки се, губя гласа си...

Хм, това на мен не може да се случи, знам...
Явно все пак съм те измислила, че да си там...
Не може хем да съществуваш, хем не до мен,
не може да си истински, а от мен отдалечен.

Все по-объркан става моят ден като си помисля,
къде си, с кой си, ти ли си, не си ли ти това,
Не искам да го правя, но трябва да си го избистря,
какво на практика се случва в моята глава.

Уморена съм от дълги мисли, честна дума,
но не мога да изтрия мисълта за теб с гума,
нищо друго не ми остава в момента,
тъй като не си до мен на 100%.

Аз сякаш съм съгласна да не ме обичаш,
пък за всичко на мен ще можеш да разчиташ!
Не ме обичай, аз ще те обичам двойно,
защо ли скромнича - дори сега обичам те петорно!

Искам само ти да си щастлив, дори и с нея!
Искам само да те гушкам, за това копнея!
Искам твоята усмивка да виждам постоянно!
Искам само аз да те обичам, но тайно!

Щом ще си измислен от моето въображение,
ще те оставя в главата си и съм на мнение,
че ще се заселиш завинаги на топло там
и всеки ще продължи да си живее сам.

Модата отминава, но стилът остава, а грозното е новото красиво...

Подсетена от Коко Шанел, че: "Модата отминава, но стилът остава" се замислих относно видовете жени и мъже, и аджеба колко е вярно това твърдение. Жените без да се замислям разделям на три типа:

1. стилни жени

2. модерни жени

3. грозни жени

Жената със стил, не е подвластна на модни течения... Истинската стилна дама дори да обуе най-старите си дънки и една произволна тениска, пак ще изглежда стилна,  женствена и недостижимо красива, а облече ли красива дреха - тя се превръща в муза за всеки. Модерната жена си носи фьешън парцалките, но стил и женственост никога няма да има. Българки са станали особено модерни, без капка женственост, с никакъв стил, но със самочувствие на богини :) Новината ми е - Хелоооу, Богините не са на мода :))) Третият тип жена - грозната, ммммм тук няма да коментирам, само ще цитирам един приятел, който казва: "Ще си хвана грозна жена, за да си е само моя"! Уви, не мога да повярвам, но всъщност това е принципът, който спазват повечето ми приятели, докато истински умните ми, красиви и стилни приятелки са в търсене на него, на него без претенции какъв е, но мили мои другарки, той не търси вас J Защо? Защото мъжете за разлика от жените са два вида – нормално е, жените са по-сложно създание на природата и човешкия разум, затова и ги делим на три, мъжете без да ги обиждам, не че са по-прости и затова ги деля на две, просто не са с толкова усложнен механизъм на вътрешно горене като женския. Та мъжете разделям на:

1. мъже с вкус

2. мъже без вкус

А? Колко е лесно нали J Ами така де, ако се замислиш, има толкова красиви жени, за които всеки мъж и дори злобната жена би казала „Леле колко е красива”! Докато за мъжете няма чак толкова универсална хубост, по която всеки да се прехласне че и мъж и жена да каже „Леле колко е красив”, напротив, там тенденцията е „колкото повече приличам на животно, толкова съм по-як”... ами да дори аз самата харесвам Вин Дизел и ми омекват коленцата като чуя гласа му, но някой виждал ли е негови снимки преди да стане „животно”, няма толкова грозен мъж, та следейки тази логика, не може да има тип мъже „грозни”, тъй като излиза, че те грозните всъщност са красивите и нещата някак се самоизключват, затова моментално зачеркнах третия вариант от типовете мъже и приемам че при тях няма грозни и красиви, защото грозното е новото красиво... колко объркано нали, точно така, объркано е защото и тази тенденция за мъжка „грозота” или „красота” все едно разбрахме че като говорим за мъже са синоними и това е въведено от сложния ум на жените... Двата типа мъже всъщност не е нужно да описвам, просто съединяваме видовете мъже с видовете жени, така както е във живота.

Формулата на реалността излиза следната:

1. мъже с вкус + модерни жени = любов

2. мъже без вкус + грозни жени = любов

Извод:
Стилните жени са най-смелите, за тях не винаги стига любов – не защото така го искат, а защото формулата не ги включва... няма как жените със стил и не биха станали нито модерни, нито грозни, дори и заради „каузата”, а мъжете не разбират жените със стил и ги наричат просто „кучки”... по-забавното е, че в крайна сметка това е комплимент наистина! Бау!