Стихове за него

Винаги съм знаела, че някой ден ще те срещна,
надявала съм се че ще видя и позная теб,
но не съм очаквала че чак така ще трепна,
че любовта способна е да промени изцяло моя мироглед.

Реален ли си? Как да разбера това наистина?
Или те материализирах аз изпълнена с мечти?
Кажи ми, че не си история от мен измислена,
че и твоето сърце в ритъм с моето тупти.

Толкова въпроси имам - да ти ги задам ли?
Толкова прегръдки имам - да ти ги дам ли?
Толкова целувки имам - да те изям ли?
Толкова те чаках - сега къде си, там ли?

Защо си там все още, питам аз,
от да повтарям ще остана аз без глас,
толкова мечтаех да си тук до мен сега,
намерих те, обикнах те и пак тъга...

Нещото, което най-силно на света желая,
чувството, таящо в мен да мога да призная,
искам да изкрещя пред всички за любовта си,
но винаги опитвайки се, губя гласа си...

Хм, това на мен не може да се случи, знам...
Явно все пак съм те измислила, че да си там...
Не може хем да съществуваш, хем не до мен,
не може да си истински, а от мен отдалечен.

Все по-объркан става моят ден като си помисля,
къде си, с кой си, ти ли си, не си ли ти това,
Не искам да го правя, но трябва да си го избистря,
какво на практика се случва в моята глава.

Уморена съм от дълги мисли, честна дума,
но не мога да изтрия мисълта за теб с гума,
нищо друго не ми остава в момента,
тъй като не си до мен на 100%.

Аз сякаш съм съгласна да не ме обичаш,
пък за всичко на мен ще можеш да разчиташ!
Не ме обичай, аз ще те обичам двойно,
защо ли скромнича - дори сега обичам те петорно!

Искам само ти да си щастлив, дори и с нея!
Искам само да те гушкам, за това копнея!
Искам твоята усмивка да виждам постоянно!
Искам само аз да те обичам, но тайно!

Щом ще си измислен от моето въображение,
ще те оставя в главата си и съм на мнение,
че ще се заселиш завинаги на топло там
и всеки ще продължи да си живее сам.